Светът на автомобилите

Автомобил, разговорно наричан кола, е безрелсово моторно превозно средство (МПС) с повече от две колела, предназначено за превозване на пътници и товари. 

При проектирането на съвременните автомобили сред най-важните цели са тяхната ефективност, безопасност и комфорт, както намаляването на вредните емисии на изгорели газове. За да са ефективни, колите се нуждаят от двигатели с минимален разход на гориво и аеродинамична форма, намаляваща въздушното съпротивление. При някои автомобили ефективността и безопасността се подпомагат от електронни системи. Колите се произвеждат с помощта на компютри и роботи във високотехнологични, автоматизирани заводи.

През 2012 г. броят на автомобилите в света е оценен на 700 милиона. Производството на автомобили в света има един непрекъснат ръст, поради това че автомобилът е не само средство на масовия транспорт и превоз на стоки и товари, но все повече навлиза като средство за задоволяване на личните потребности като семеен автомобил. В тази индустрия все повече крупни производители правят инвестиции за разработване на икономични и комфортни леки автомобили с намаляване на замърсяването на околната среда и използването на нови източници на енергия, като например електрическите автомобили. През 2016 г. са произведени в Китай – 24 420 744 бр., в Япония – 7 873 886 бр., в САЩ – 3 934 357 бр., в Германия – 5 746 808 бр., в Южна Корея – 3 859 991 бр., в Индия – 3 677 605 броя автомобили или общо в света от всички производители са произведени нови 77 105 435 броя автомобила, което е с 4,5% повече от предходната година

Техническите нововъведения, довели до създаването на съвременните автомобили, започват през 3 хилядолетие пр. Хр., когато в няколко древни култури по едно и също време започва да се използва колелото. През 2 хилядолетие пр. Хр. в Близкия изток вече широко се използват задвижвани от коне колесници.

През 13 век философът и алхимик Роджър Бейкън вече допуска в неопределеното бъдеще да съществуват коли, които не са задвижвани от животни, а в края на 15 век Леонардо да Винчи рисува скици на самозадвижваща се бронирана кола. През 1600 г. фламандският инженер Симон Стевин конструира кола, задвижвана от вятъра.

През 1674 г. холандецът Кристиан Хюйгенс създава бутален двигател, задвижван от възпламеняван барут, далечен предшественик на съвременните двигатели с вътрешно горене (ДВГ). Няколко години по-късно фламандският мисионер Фердинанд Вербист демонстрира пред императорския двор в Китай умален модел на триколка, задвижвана с пара.

През следващото столетие парните двигатели постепенно се усъвършенстват. През 1769 г. французинът Никола-Жозеф Кюньо (на френски: Nicolas-Joseph Cugnot) (1725 – 1804) демонстрира триколка с парен двигател, която трябвало да се използва като влекач за оръдия. През 19 век се конструират множество прототипи на коли с парно задвижване, правят се експерименти и със задвижване с платна или с мускулна сила, но тези модели остават по-ненадеждни и скъпи за използване от обичайните коли с коне.

През 1828 г. в Англия е открита първата редовна автобусна линия, използваща коли с парни двигатели. През 1839 г. е създадена и първата кола с електрическо задвижване. През 1860 г. белгиецът Етиен Льоноар получава първият патент за ДВГ, а три години по-късно той преминава разстоянието от Париж до Жоанвил льо Пон с кола, задвижвана с неговия газов двигател.[4] Между 1862 и 1866 г. германецът Николаус Ото разработва четиритактовия двигател, за който получава патент през 1876 г. През 1870 г. германецът Зигфрид Маркус конструира кола, пряко задвижвана от двутактов двигател.